Десислава Димитрова, или по-известна в артистичните среди като Шехерезада, е една от малкото жени магове у нас. Броят на страните, на чиито сцени е излизала, е внушителен. Контактът с публиката всеки път е различен, но най-ярък спомен у нея е оставило представянето й в Оман. „В края на номера няма да чуеш аплодисменти, което мен в началото ме смути, но лицата на хората с широко отворените от почуда усти са достатъчно признание. Те са толкова втрещени от това, което виждат, че дори нямат сили да ръкопляскат”, разказва Десислава.
Дебютът й на сцена е още на 5-годишна възраст. Дълги години въобще и не помисля да се занимава сериозно с това. Завършва търговско-математическа гимназия и решава, че икономиката е нейното призвание. Животът обаче й е подготвил друго. За сребърната сватба на родителите си тя решава да ги изненада с няколко номера. Така в нея лека-полека започва да се заражда страстта към илюзорното изкуство. Завръщането й на сцената след толкова време я омагьосва. „На 5 години явно не съм го усетила, но на 20 и няколко чувството направо ме разтърси, беше несравнимо”, спомня си Шехерезада. Днес за Деси магията не е просто хоби, а професия.
Противно на очакванията ни, работата на мага не е никак лесна. За нас, зрителите, остава скрита не само тайната на номера, но и целият труд, който стои зад него. „Адски е трудно. Умората не е толкова физическа, колкото психическа. Подготовката на един номер с продължителност 6-8 минути изисква месеци наред тренировки, преди да бъде показан пред публика.
Винаги има неочаквани ситуации, които могат да изникнат, независимо че по време на репетициите се опитвам да предвидя колкото се може по-голяма част от тях, за да съм подготвена да реагирам”, казва събеседничката ни. Освен талант, който е безспорен фактор, за да станеш добър илюзионист, са необходими и труд, и упоритост, но и средства. „Реквизитите са изключително скъпи. Цената и на най-елементарния атрибут започва от сто лева нагоре и това е минимум. По-големите достигат хиляди евро. Затова и повечето неща си ги правим сами”, продължава Деси.
В магичното изкуство има различни жанрове. За нашата събеседничка предпочитани и практикувани са левитацията и манипулацията. Номерът, с който нашумя напоследък, е именно летящата маса. Като най-голямо предизвикателство определя манипулацията. Колкото и различни жанрове да има изкуството, за нея в основата е тя. Добър ли си там, с другите няма да имаш проблем. Затова се възхищава на добрите манипулатори. Тези, които успяват да я излъжат и чиито номера дори за нея остават загадка.
Новост в света на илюзията е тъй нареченият Street Magic. Отваряйки дума за уличната магия, в съзнанието ни неминуемо изскача Дейвид Блейн. За нас е повече от шокиращо това, което прави, но интересно е мнението на човек от другата страна на завесата. „50 процента от нещата могат да се направят в илюзорното изкуство, но 50 процента са чист монтаж”, смята Шехерезада. А що се отнася до левитацията, тя е една красива илюзия.
Самата тя харесва Даниел Лари. Той е един от нейните кумири. Определя етюдите му по дадена тема като „висш пилотаж”.
За Шехерезада излизането на сцена не е просто да се появиш, да направиш номера си и да изчезнеш, а цялостният сюжет на представлението. Затова освен илюзионист трябва да бъдеш и артист.
За Деси магията в живота е любовта. Само обектът на нейните чувства може да направи магия с нея. Няма вече творчески застой, а животът е в розови краски. Като повечето хора на изкуството и Шехерезада не прави изключение със своята свръхемоционалност. Макар в нередки случаи да й е изигравала лоша шега, убедена е, че тя е необходимият живец за всеки човек, тръгнал по нейния път.
http://jivotatdnes.bg/index.php?page=article&id=13864
